Прозрение

Хайде да направим eдно малко упражнение. Да си представим, че се намираме в определено пространство, където нищо не виждаме и не чуваме, където отсъстват миризми, вкусови и осезателни усещания. Представете си: това състояние продължава толкова дълго, че ние забравяме за възможностите на своите органи на чувствата, а след това спомените за предишни усещания се изтриват от паметта.

Внезапно до нас достига някакъв аромат. Той все повече се усилва и ни обгръща, макар че ние все още не можем да разпознаем нито самата миризма, нито нейния източник. След това към нас започват да се носят и други миризми с различна интензивност, примамващи или неприятни.
Въпреки че идват от различни страни, с тяхна помощ ние вече сме способни да се ориентираме, и следвайки ги, да прокараме своя път.
След това, неочаквано, тишината се изпълва от различни звуци и гласове, идващи от всички страни. Те са най-разнообразни: едни са мелодични, като музика, други са отривисти, като човешка реч, а някой са просто неясни. Това подобрява нашата способност да се ориентираме в пространството. Сега ние можем да определяме посоката и разстоянието, а също така да съдим за източниците на постъпващата информация.
Вече ни обкръжава цял свят от звуци и миризми. След известно време ние добавяме ново усещане: нещо се докосва до нашата кожа. Тези докосвания са ту топли или хладни, ту сухи или влажни, ту твърди или меки, а има и такива, за които е трудно да се определи какви са… Ако нещо попадне в устата ни, ние с удивление изпитваме вкусови усещания. Светът става все по-богат. Той изобилства от звуци, вкусове и аромати. Ние имаме възможност да се докосваме до предметите и да изучаваме своето обкръжение.
Кой би помислил, че има подобно многообразие, до момента, в който в нас все още не са съществували тези органи за възприемане?
Ако се бяхте оказали на мястото на слепите по рождение хора и не знаехте, че съществува зрение, би ли ви потрябвало то? Съвсем не. А сега се опитайте да си представите най-главното – че освен всички усещания, от които се формира нашата картина на света, има още нещо, по-голямо. Нещо, което е зад пределите на миризмата, звука, докосването, цвета.
Това усещане може да се опише, като пълнота на живота. Ние вече сме чувствали това, но сме го забравили. И затова, едновременно с чувството на пустота и ограниченост, нас не ни напуска желанието да си спомним, какво съществува извън известните ни граници. Тези чувства са обусловени от пробуждането на ново желание – стремеж да се насладим от неизвестен източник, който е по-възвишен и превъзхождащ всичко наоколо.
Да го получиш най-накрая – това е щастие от пълнотата на живота.