Честната сделка

Обикновено човек не вижда, че кризата разкрива връзката и взаимното поръчителство между хората като закон на природата. Той вижда, че в резултат на нечестната борсова игра акциите са паднали, предприятието, в което работи е претърпяло загуби и него са го уволнили. Какво отношение има към това природата?

Днешната криза е глобална и затова не е възможно тя да се поправи на части, та нали се разкрива свързаността на цялото човечество. Кризата не е само в икономиката, но и в промишлеността, търговията, културата, възпитанието – и въобще в нашето отношение към всичко!

Но главното откритие се състои в това, че във всички тези явления се проявява още един вътрешен пласт: ние не можем да ликвидираме тази криза с помощта на допълнителни закони, споразумения или различни регулатори. Правилното функциониране е възможно само при промяна на отношенията между нас.
Ние сме длъжни да разберем взаимнaтa отговорност както един пред друг, така и на цялото човечество пред Земното кълбо и глобалната природа. От всички страни Природата ни притиска като в менгеме, задължавайки ни да достигнем до разбиране и до такива споразумения, в които освен записаното на хартия, подписите на адвокатите, глобите и другите регулатори да включим също и своята вътрешна готовност да бъдем честни един с друг, взаимната връзка и поръчителството, които е невъзможно формално да бъдат записани и сухо изпълнени. Така че за да бъде изпълнен който и да е договор, от каквито и да е лица, за това да бъде необходимо спазване на определено поправяне на техния егоизъм.
Днес всеки печели за сметка на другия. А ние сме длъжни да създадем нещо съвършено ново. Тоест решението на съвременната криза изглежда като че ли нереално: длъжни сме да изобретим начин да получаваме доход, който не е за сметка на ближния. Как е възможно това? Днес ти губиш – аз печеля, утре аз ще загубя – ти ще спечелиш. И така е с всеки. Нима може да бъде иначе?
Това е възможно, при условие че всеки получава материална придобивка съгласно насъщната си необходимост, а всичко останало постъпва под разпореждане на цялото общество, докато не остане нито един нуждаещ се. Освен това, всеки получава вътрешна, душевна компенсация под формата на уважение и признание от обществото взависимост от своя принос, и за него става изгодно да работи за благото на всички. Докато в егоистичното общество пренебрегват това, презират знаците на уважение, считайки за най-главен и мощен стимул парите.