И земен човек живее само от Слънцето

По непотвърдени данни на Земята са гостували пришълци от други планети, които живеят като земните растения – на фотосинтеза. Един индус, който твърди, че е земен жител, прави същото…

 НАСА се интерусува от Хира Ратам Манек и го кани, за да провери и изследва необикновената способност на тялото му да се храни единствено от слънчева светлина, заради възможността и астронавтите да преминат на слънчева диета. При дълги космически полети храната е огромен проблем. Водата, както се знае, може да се регенерира и използва постоянно.
Тази новина можем да прочетем редом и с другата – че той току-що посети и България. Разбрахме, че 14 години – от 1995 година, когато е бил на 58 години, до сега, когато е на 72, Хираратам живее на фотосинтеза.

През 1995 г. е бил на поклонение в Хималаите и когато се завръща, престава да се храни. Жена му Вилма казва, че всяка вечер той гледа в слънцето без да мига по един час. Поетата енергия е единствената му храна. Понякога пие чай, кафе или някаква течност.

Когато пристига в САЩ, научните екипи се убеждават, че индусът наистина оцелява без храна. Изследванията се водят от д-р Патъл от Джеферсъновия университет. Резултатите доказват, че всички процеси в тялото на Манек са нормални.
Въпреки че не сме растения, които трансформират слънчевата енергия в храна, Манек доказва, че можем да го правим със същия резултат. Той твърди, че ние живеем за сметка на вторичната слънчева енергия, която поемаме като се храним с растения. Това, на което трябва да се научим е да поглъщаме тази енергия направо от първоизточника.

Манек е роден през 1937 г. и е инженер. Кариерата му е успешна. Но идва момента, когато усеща пълната безмисленост на стремежа към материалното. През 1962 г.попада в ашрама на Шри Ауробиндо в Пондичери. Ученичка на Ауробиндо, продължаваща дейността на учителя си, му предава посланието: “ Ти трябва да донесеш на земята слънчевата енергия, за да помогнеш на Висшия Разум да докосне всяко тяло”.  

Манек дълго не знае как да го направи. Той ходи бос по земята, стои на слънце… Неочаквано забелязва, че апетитът му видимо изчезва и че не се нуждае от храна, а енергията му се е повишила няколко пъти. Разбира, че слънчевата енергия трябва да попадне в тялото. Но как?
През очите. Той започва стъпка по стъпка да приучава очите си да гледат право в Слънцето.

Манек започва да работи с научна група в Гуджарат /Индия/.  Гладува 411 дни. Това е второто му гладуване. При първото /211 дни/ губи 41 кг от теглото си, но не и от  мускулна маса. След  411 дни, нивото на кръвната му захар е в норма, както и всички останали физиологични показатели.

Неврологът д-р Судхир Шах, който ръководи уникалният експеримент следи постоянно Манек. Наблюдават го денонощно медицински екипи, който не го оставят сам и за минута, денем и нощем. Манек живее в отделно помещение, до което външни хора нямат достъп.

През цялото време Манек пие само гореща вода между 11 сутринта и 16 ч. следобед. На 401-я ден от гладуването си той изкачва планината Шатрунджа само за половин час.

Какво наистина става?
Досега се смяташе, че при дълго гладуване тялото изчерпва първо карбохидратите, после в урината се появяват кетони. Протеинът изгаря. Организмът изяжда всичките си запаси, но още преди това човек става мрачен и раздразнителен, нарушени са логиката и мисленето му. Всички жизнени параметри намаляват и след 8-10 седмици животът е в опасност. Манек опровергава това. Той е с добро самочувствие, интелектът му е запазен, не изпада в депресия. Очевидно той успява да се храни със слънчева енергия.

В случая получаваната през очите слънчева енергия изхранва цялото тяло. Като ретланслатор служи епифизата – жлезата при “третото око”. Нейната активация дирижира цялата ендокринна система. Чрез мелатонина тя регулира биоритмите, циклите на сън и бодърствуване, забавя стареенето. Епифизата намалява растенето на тялото и забавя метастазирането на някои тумори. Чрез серотонина тя участва и в психическата дейност и е пряко отговорна за екстрасензорните възприятия.

Кожата също събира енергия. Акупунктурните точки са антени, които се активират чрез акупунктура и акупресура, чрез въздействието на слънцето. Приемат я пръстта, водата, растенията, животните. Когато ходите боси вие събирате в себе си от тази енергия. Тя се натрупва неясно къде, но има хипотези, че се складира в продълговатия мозък.
Д-р Судхир Шах казва в интервю: “Това, с което се сблъскваме в този момент засега не е стопроцентов научен факт, а само разработка на хипотеза. Ние предполагаме, че празният стомах е нещо, с което може да се свикне напълно.” При адаптирането към глада се активира мозъчен участък, който е отговорен за парапсихологическите способности. Проявява се шесто чувство и организмът започва да се саморегулира. Нито хипоталамуса, нито хипофизата или продълговатия мозък претърпяват някакви промени. Гладът не прави човек по-глупав, а го превръща в свободна творческа личност.

Хира Ратам Манек от известно време обикаля света и чете лекции за „Приемане на слънчевата светлина за поддържане живота на тялото и лечение без твърда храна”. Той проповядва, че слънчевата светлина е естествената храна за хората. Приемането на друга материална храна, освен вода,  с вторичаната в нея слънчева енергия, е било нещо като резервен вариант.

Манек казва, че той е достигнал интуитивно до това знание, което както повечето важни за нас тайни, е забравено. “ Ние не използваме дори 10 процента от възможностите на мозъка си. Когато му обезпечим енергийна храна, нашите способности ще нараснат силно.”
Докторът по медицина от Филаделфия Маури Д. Пресман пише, че за човечеството са се появили надежди за излизане от старите граници. Надежди да управляваме телата и мозъка си чрез магнитната и слънчевата енергия. Тази нова опитност ще ни превърне в нова раса, по-съвършена в духовен и физически смисъл. Ще отпаднат необходимостите от скалпел и химически медикаменти. Войните, които винаги се водят за храна, вода и енергии, като петрлола, ще станат безсмислени. Ние ще имаме повече време и мотивация за духовни радости и контакти с други светове.

/Материалът е съставен по информации от световния печат и няма претенции за достоверност, както и каквато и да е цел да налага  мнение по третирания въпрос./