„Баскетболът е американската игра”
“Бейзболът е миналото на Америка, футболът – нейната страст, а баскетболът е американската игра” – това е една от любимите фрази на Дейвид Стърн. Човекът, който от четвърт век управлява Националната баскетболна асоциация на САЩ и за това време я превърна в най-печелившата частна спортна организация в света.
Стърн често я повтаряше и във вечно слънчевия Финикс, който тази година бе домакин на 58-ия “Мач на звездите”. Двубой, който един път годишно дава възможността в една среща да се видят всички най славни играчи в лигата. Не е случайно, че проявата се предаваше директно в 207 телевизии по света, а акредитираните пишещи журналисти бяха към 500. Мачът, както знаете, донесе очаквана победа на “Запад”-а над колегите им от “Източната конференция”. За най стойностни играчи “MVP” бяха избрани Шакийл О`Нийл и Кобе Браянт. Бившите съотборници от “Лейкърс” за първи път се събраха в един отбор след 4 годишна раздяла и играха така, сякаш винаги са били заедно. Както едно време. След финала те се прегърнаха с трофея, за огромна радост на баскетболна Америка. Запалянковци от Лос Анжелис бяха заобиколили залата и с лекота даваха по 5 хиляди долара за билети “на черно”. Само за да видят за последно техния магически дует. Защото 218 сантиметровият Шакийл (с 15 участия в този мач) бе заявил, че това е може би неговият финал със звездния екип. Което ще е и краят на една епоха в НБА.
Размисли след брилянтното шоу
Играта на О`Нийл даде цвят на срещата. Излезе на терена танцувайки рап и с венецианска маска пред лицето си. Миналия сезон пак танцуваше, но с Леброн Джеймс. В предните години, Шак правеше шоу и с кецовете си (56 номер). През 2004 излезе на терена с монтиран мобилен телефон в подметката . Всичките му съотборници говореха чрез него с удоволствие. През 2005 – бяха инсталирали видеокамера. Обувката му бе трансформирана на кола с дистанционно управление през 2006, а когато “Мачът на звездите” бе във Вегас, Шак се появи с миниатюрен игрален автомат в кеца си . Сякаш най нормалното нещо на света бе, той да подари тази важна част от екипировката си на президента на САЩ, който пристигна във Финикс 2 дни след проявата. Тази година Шак игра, сякаш се е върнал в младостта и заслужено спечели овациите на зрителите.
Познавайки обичта на Барак Обама към баскетбола, доста експерти го очакваха и в залата. Не дойде, но на полувремето излъчиха неговото обръщение към играчи, треньори и зрители. Президентът говореше за социалното значение на спорта, за неговата стойност, за влиянието му върху младите, за обществената отговорност, за надеждата, която дава. Подобна реч се случва за първи път в историята на лигата и аз твърдя, че думите му бяха едни от най-вълнуващите, които някога съм чувал за играта.
Понятието “Социална отговорност” е ключово в политиката на НБА. Виждал съм “типов договор” на играчите. Той е около 90 страници, като в 80 от тях се описват задълженията им. Всичко е разработено в детайли – от какви дрехи да носят, до – колко пъти седмично трябва да участват в благотворителни изяви. Баскетболистите посещават училища и болници, сервират в закусвални, чистят в паркове и в домове за възрастни. Тези задължения са еднакво важни с изявите им на терена. Никой от свръхбогатите звезди не си и помисля, че може да почива, вместо да чете приказка на деца от някоя общинска детска градина в по беден район. Тази дейност е от полза и за самите състезатели, които не бива да забравят, че има и друг живот. Извън парите, славата, хотелите, залите, интервютата и тълпата от обожателки.
Кризата не може да сломи НБА
“Мачът на звездите”, който разделя сезона, винаги е индикатор за състоянието на лигата, за нейните цели и проблеми. Имало е години, когато тази среща е била използвана за налагане на нови имена – Кобе Браянт – 1998, Винс Картър – 2001, Алън Айверсън – 2002, Леброн Джеймс -2006. В други ситуации – изявата се е ползвала за излъчване на определени послания – “Излизане след стачката на играчите” – 2000, Сигурност и подписване не милиарден контракт с телевизиите – 2003 и 2004, Нов отбор в лигата – 2007, Социална солидарност – 2008 г. Сега насоката бе към създаване на впечатлението, че кризата може да уплаши НБА, но не и да я сломи.
Властите във Финикс обявиха много добри финансови резултати от звездния уикенд. Директните доходи за 3 дни са 35 млн. долара. Близо 90 хил. са пристигнали в града за събитието, а точно 125 хил. са си купили билет от по 30 долара и са посетили баскетболните атракции, съпътстващи мача. Подобни резултати не говорят толкова за криза, а за огромна любов към играта. Неслучайно Дейвид Стърн заяви, че НБА си намира в “златните години на баскетбола”, че лигата е притеснена, но нищо повече.
Никой ни може да отрече, че стабилността на НБА се дължи на непазарните мерки, взети в най-пазарната среда. Те се основават на два основни принципа. Първият е – най-слабият тим взема най-добрия новак. Правилото стриктно се спазва и по този начин конкуренцията се изравнява. Последният пример е характерен: “Кливланд Кавалиърс” след два много слаби сезона получиха правото за “първи избор”. Те взеха Леброн Джеймс и само две години по-късно “кавалеристите” участват редовно в плейофа. Сега очаквам възхода на “Оклахома”, след като клуба привлече изключително талантливия Кевин Дюрант. Името му тепърва ще се чува.
Вторият основен фактор за икономическата стабилност в лигата е т. нар. “таван на заплатите”. Принципите на споразумението между собственици и играчи за дефинирането на този таван е 495 страници, но в резултат от него са създадени точни правила и разликата между “богати” и “бедни” не е драстична. “Ню Йорк Кникс” дават най много за заплати през този сезон – 96 млн. Най-“стиснатият” тим – “Мемфис Гризлис” плаща на своите състезатели обща сума от 55 млн. Шампионът “Бостън Селтикс” ще даде тази година 78 млн.а вторият – “Лейкърс” – 75 млн. Ясни са и параметрите на заплатите на играчите за следващите два сезона. Кевин Гарнет получава най-много – 25 млн. годишно. Джейсън Кид, Кобе Браянт, Тим Дънкан и Шакил се движат в рамките на 22 млн. Догодина Кобе ще увеличи заплатата си с 1.52 млн., а на Шакил ще падне с близо милион. В това споразумение са и рамките на договорите съобразно стажа. Новобранец в НБА не може да получава по-малко от 442 хил. годишно и повече от 13 млн. Дори и да се казва Леброн Джеймс. Регламентираните и еднакви доходи са причината, добрите новаци да не се интересуват точно в кой отбор ще попаднат.Нарастването на тавана на заплатите за 25 години е 747 % като тази година сумата е фиксирана на 58 млн. годишно. Въведена е и такса “Лукс” за всеки собственик, който реши, че иска да плаща на своите повече от определеното. Принципът е прост – всеки долар даден над “тавана на заплатите” се облага със същата сума като глоба. Има и такива, които не се притесняват. Миналата година собствениците на” Ню Йорк” платиха 20 млн. за такса “Лукс”, “Далас” – 19, “Денвър” – 13.6. Общата сума, събрана този своеобразен данък за миналия сезон е 72 млн. В края на годината парите се разделят поравно на всички отбори в НБА.
Не без значение за “здравословното” усвояване на милионните заплати е и възрастовото ограничение. Играч под 19 години (колкото и да е талантлив) няма право да бъде в НБА. Опасенията бяха, че заплата от десетина милиона на година е тежко бреме за някой 17-годишен младеж. Мястото на такъв тип състезатели поне за година-две е в университетските отбори или в новосъздадената дублираща Национална баскетболна лига за развитие. От нея излизат много стойностни играчи като Дивайн Браун (шампион със “Сан Антонио Спърс”) или Гейб Проид (шампион с “Бостън Селтикс”). .
Изравнените възможности на отборите доведоха до огромен зрителски интерес (средна посещаемост 17 800 на мач) и до подписването на 6-годишен договор за телевизионните права на стойност 4.6 млд. долара. И двете споразумения изтичат след 2 години. По тази причина” Мачът на звездите” мина под знака на вече започналите преговори и финализирането им. Сигналът, който ръководителите на лигата излъчваха, беше недвусмислен.
В тези тежки времена НБА е сериозен партньор
Пред нас са месеци, може би години, когато НБА не ще печели, но няма и да загуби. Особеино популярността си. Което си е чиста печалба. Че всички, които имат отношение трябва да се обединят, за да не се спре развитието на баскетбола. Този сигнал затъмни дори резултата от двубоя, 75 рожден ден на легендата Бил Ръсел и обявяването, че наградата MVP за редовния сезон ще бъде вече на негово име, награждаването на състезателите от олимпийските отбори на САЩ за спечеленото злато в Пекин, та ако искате – и рекорда на Гинес за най-бързо пробягване на игрището с баскетболна топка – 3.9 секунди. Не бе случайно , че Дейвид Стърн се появяваше навсякъде заедно с Линдзи Хънтър – шеф на профсъюза на играчите и негов яростен критик. Но старите свади се забравят в името на баскетбола и в името на бизнеса. Особено по време на криза…
Доц. д-р ЕФРЕМ ЕФРЕМОВ
