Фил Симмънс

Български американец в Чикаго

Филип Симмънс е артистичен директор на  Америкън Мюзик Фестивалс, музикален директор на Линкълнвоод Чамбър Оркестър, Чикаго, дирижирал в над осемнайсет държави, а също в Карнеги Хал, Чикагския Симфоничен Център и др.
Много от творческата кариера на Филип  е свързана с руската сцена, където започва неговия дебют през 1998 г. и неговото присъствие е осезаемо и постоянно като концертите, дирижирани от него със Санкт Петерсбургската Филхармония, Голямата зала на Консерваторията „Чайковски”,  Руската Държавна Симфония, показвани и по телевизионния канал „Култура”.
Той е чест гост – диригент в Европа, появявайки се на множество фестивали, резултат от  културно сътрудничество с побратимени или както е по американски “Систер Сити” градове от Европа и Чикаго. Ето някои от тях: Камерен оркестър Дворжак в Прага, Южно-бохемската Филхармония, Кралската филхармония Храдец, Държавната филхармония в Словакия, Белорусия, Босна и Херцеговина.
Ще добавим и България, където Фил е гост-диригент на Разградската Филхармония и в журито на конкурса за млади изпълнители.
Фил Симмънс, безспорен музикален талант, с изключителни концерти зад гърба си, изминал и не малко километри, не само дирижира, но сякаш ръководи живота на хората,  защото съзнава силата на музиката, на изкуството. Това е нещо, което му дава предимството пред другите, за това излъчва респект и спокойствие, сигурност, че може да намери верния отговор.

Казват, че като концентрираш мисълта си върху нещо и то се случва. Но понякога пътят е дълъг и трябва да чакаш. Без да съзнаваш, че  всяка една среща е крачка към това, към което се стремиш. Уж случайна среща, а после се питаш какво ли щеше да стане ако бях се разминала с това?
Ами какво – нямаше да пиша сега за един американски диригент, който срещнал една българска пианистка и на всичкото отгоре иска да я покаже на цяло Чикаго.
Та ето как започна всичко.
С Фил Симмънс, американски диригент, се запознах на концерта в „Норт Истърн Юнивърсити”, посветен на Националния конгрес на Босна и Херцеговина в Чикаго. С него пък ме запозна Ивелин Миянков, музикант, който свири на виола от 10 години в неговия оркестър. И точно Ивелин отвежда  Фил в България, където започва веригата от запознанства…
И ето – американският диригент става гост на Симфоничния оркестър в Разград, за да попадне на момичето, спечелило конкурса за пиано – 16-годишната Виктория Василенко. Фил вече знае – очаква я блестящо бъдеще, защото е невероятен талант. Решава – ще я покаже в Чикаго.
Веднъж родила се идеята, тя се засилва по своите пътища,  ту поспирайки, срещайки се с този и онзи, докато не набере инерция и се спусне стремглаво като на гигантски слалом! Случайни само на пръв поглед, срещите се оказват на точното място и в точното време, за да те засилят по пистата на живота.
Но ето накратко какво научих от Фил.
– Всичките ми проекти са базирани на добри познанства и лични срещи. В моите пътувания се срещам с различни хора. Спомням си като дирижирах за пръв път Симфоничния оркестър на Разград. Беше голям празник. Беше лято. Залата бе пълна. И с  БНТ и с медиите – също. Бяхме направили само четири репетиции, доведохме музиканти и от други градове, но се получи концерт – чудо!
Първите ми спомени от София са прекрасни. Беше 2001 година. Отидохме до Витоша. Чухме фолклорна музика. После взехме автобуса до Разград. Радвах се на пейзажа – България е наистина красива страна! Отидохме и до Варна за една нощ. В Разград стартира конкурс за млади пианисти, на името на композитора Димитър Ненов, който е от този град.. Градът е с традиции и е формирал симфоничен оркестър отпреди 50 години, чиито диригент сега е Чимширов. Аз обещах да поканя спечелилия конкурса по пиано в Чикаго и сега работя вече върху тази идея, защото Виктория има потенциал за световна сцена.
Запознах се и с Христо Рачев – също пианист, печелил наградата „Ненов”. Христо още на летището ми каза, че е създал конкурс във Варна и ме покани да дирижирам концерта това лято. Пълен с идеи, той планира да направи във Варна Арт-форум – спектър от различни концерти: електронен концерт, джаз, камерен концерт, етно… Очаква се джаз-музикант да дойде от Америка.
Изпитвах удоволствие при работата си с българските музиканти. Чрез концертите ние взаимно се опознавахме. Това, което е характерно за цяла Европа е, че оркестрите не работят толкова припряно на репетиции, както е в Америка. И аз не ги стресирам, често са ми казвали, че с мен се чувстват като на ваканция, докато работим. Като гост-диригент за мен е важно доброто опознаване и доброто взаимодействие. Смятам,  че при музиката трябва да изпитваш удоволствие от това, което правиш. Но трябва да има и дисциплина.

Когато създадох „Америкън мюзик фестивал” идеята ми беше да помагаме на талантливите музиканти да постигнат своите цели.  Забелязах, че в България хората са депресирани, но това е и навсякъде по света.  Докато работех с музикантите аз се опитвах да ги направя щастливи от това, което правят. Да изпитват радост от труда си, независимо от ситуацията. Това, което се получи, надмина моите очаквания. За да елиминираш нещо, което те затормозява – престани да го мислиш!
Аз винаги опитвам нещо ново. В България видях огромен потенциал от големи музиканти, които могат да бъдат чудесни с това, което правят. Трябва да има, обаче,  повече образователни програми, почиващи на фолклора, да са обезпечени с финансови ресурси, да се използват повече фолклорни инструменти.
Бях и в Русия през 1997 г. Следвайки майсторски клас в Санкт Петербургската  консерватория. Мениджърът на оркестъра ми предложи да направим музикален фестивал. С изненада попитах – кой съм аз, за да правя това? А те ми отговориха – „Ти ще дирижираш концерта, ти ще събираш парите и ще убеждаваш медиите”. Започнах с пресата в САЩ, за да получим подкрепата, от която се нуждаехме, та да представим Америка в Санкт Петербург. Отне ми две години  докато изградим първия фестивал. Така се роди „Американ Мюзик Фестивал”. После имах късмет да срещна Юрий Лимеканов в Чикаго, който бе музикален директор на Санкт  Петербургския  оркестър. Разказах му за моята идея за музикален фестивал в Русия. Той каза „Да” и ние направихме три концерта в най-голямата зала на Петербург. Доведохме и двама известни певци от Чикаго. Така започна моята кариера – след тези три концерта. Следващите години имахме концерти в Москва и в Сочи. Аз обичам Санкт Петербург  не само защото имах възможност да дирижирам там, а заради всичко, което научих там. Това е мисията, когато посещаваш дадена страна – да донесеш после със себе си историята, музиката, хората на тази страна.
Нямам предпочитан репертоар. Не знам дали Американският музикален фестивал е най-добрия начин – но това помага на хората – чрез културен обмен и различни публични изяви да постигнат по-добро разбиране помежду си, да са заедно. Изкуството е сила. Американската музика представя много различни неща на различни хора – тя е представа за нашата култура и история. Това е присъствие, събиране на хора заедно, хора от цял свят, както тук, в Чикаго са събрани много култури и всяка от тях допринася за американската музика по свой начин.
Ако мислим за Източна Европа и възможностите в сегашно време, може да се твърди, че американската музика дава надежда за свобода, за развитие и сътрудничество, за по-добри интернационални взаимоотношения.

– Вие сте в Борда на съветниците на Българо-Американския център за културно наследство в Чикаго. Бяхте и на нашия Коледен класически концерт, запознахте се с някои от най-добрите български музиканти в Чикаго. Беше приятно да ви видим и като официален гост на Българския национален празник в Дейли Център, на който нашия Център бе съорганизатор с Генералното консулство на страната ни в Чикаго. Помагате ни винаги активно в дискусиите за бъдещето развитие на нашата новосъздадена културна институция в Чикаго. Защо го правите? Какви са впечатленията ви от нашата работа и какво бихте ни посъветвали?
– Аз имам амбицията да работим заедно с вас и българската общност. Ако вие не направите нещо за запазване на народните традиции – ще ги загубите. За туризма, например, какво ще заинтересува хората  да дойдат в България? Да, прекрасна природа, морето, планината, хората… Но ако прибавим и фолклора?! Това, което намерих в България е изключителен потенциал! Това е и отговорът ми защо Чикаго би се заинтересувал повече от България. При вас хората още не са обединени  от някаква ясна цел. Организации като Българо-Американският център за културно наследство трябва да генерират идеи,  да представят в публичното пространство какво ще получат хората ако подкрепят тази идея. Това са примамливи неща, които ще ги накарат да се присъединят и да инвестират. Хората трябва да бъдат заинтересувани от публичното им представяне пред другите, да срещнат личности, които иначе не биха могли сами, да имат  полза от дадена проява, да почувстват помощ и подкрепа за бизнеса си.
Това е и коментарът ми как трябва да представим нашата идея: през 2010 година Чикаго да се срещне и види талантливата българска пианистка Виктория Василенко. За тази идея ще работим заедно,  за да може Българо-Американския център за културно наследство да бъде фигура не само сред българската, но и сред американската общност.
Вече работим заедно с генералния консул Иван Сотиров за това.

Бъдещият ни съвместен концерт  в Чикагския културен център ще отвори нови врати за по-добро сътрудничество. Вашата организация вече е успешна. Независимо, че нямате свой дом. Сграда и аз нямам и се събираме в кафето „Панера бред” до моя дом, но „Американски музикален фестивал” съществува!
 Трябва само да намерите посланието, което ще адресирате към хората. И това как  самите хора да участват. Те трябва да разберат, че вашата организация върши работа! Уточнете своите взаимоотношения с други етнически институции, със Сити оф Чикаго… Използвайте потенциала на хората. Всеки е силен в дадена област. И особено много работете за създаване традиции във волунтерството. Нещо, което не е силно развито в Източна Европа. Всеки, който участва в организацията ви трябва да знае, че няма да получи заплащане. Но всеки, обединен около една идея, носи индивидуални умения, които разпръсква и с които помага на хората.

…Eто още един приятел на България, още един американец, който ни подсеща, че българският фолклор е богатството, което трябва да запазим и покажем на света.

Текст и снимки  Кина Бъговска