Понякога не му трябва ни модел, ни храна, нито общение. Нито
сам той на себе си не е нужен дори... Ръката му сама се движи и прави
онова, що разбудената енергия иска да представи пред бледо червената
зора, която се заражда някъде далече напред, на границата между Небето
и Земята... И не може да излезе през прага на самоделното си ателие, и
не чува нищо какво се говори около него, и не знае какво става в
останалата част от земята и хората... чак докато не въздъхне и постави
„Конец” на готовото вече творение.
Константин
смята, че неговите картини говорят вместо него. И той прави обратното
на онези свои колеги по статив и четка, които се стараят да ни
нокаутират с неразборията от цветове и форми, в която ние трябва да ги
шпионираме – какво точно са искали да ни кажат и какво се е получило.
Прави той картините си, дори и абстрактни да са – да са и колкото се
може по-близки за разбиране.
Той твърди, че изкуството е
антиполярно, антидискриминационно. Една картина може да говори на човек
от всяка раса и всякакво или никакво образование. Езикът не е жестоката
червена дискриминационна преграда, особено за слабите и бедните, за
малките и изгубените из завоите и ъглите по нашата планета, народи.
Тук не доминира английски или китайски ... „И ако аз говоря чрез моята
картина и имам какво да кажа – ще ме разбере и ескимос и кореец и
това е невероятно защото значи, че ние вече се познаваме и сме
заедно... И ако аз имам 9 или 19 картини, това значи, че съм
едновременно на толкова места.
Има при него и още по-интересни неща.
Например, започнал е да рисува преди... две години. На много добра
млада възраст, но абсолютно в друго измерение от познатите стереотипи,
че талантът си личи още едва ли не в люлката...
Картините му са
по-често сюжетни, по-често големи, по-често различни една от друга,
отколкото обратното... От 12 години е в Чикаго и няма претенции към
градчето ни за нищо. Освен разтърсващата го страст към рисуването има и
много други радости в живота. Има добра жена и добро семейство, добра
работа и добри приятели, сред които и познатият чикагски художник
Василен Васевски, от когото е прихванал преклонението пред изкуството.
Това са, така ми се струва поне, или по-точно дотолкова зная за
Константин Коста, който показа най-новите си 29 картини в големите
офиси и фоайета на фирмите „Арго Иншуранс” и на съпругата си – адвокат
Елена Коста в Розмънт – Чикаго. Следващият поглед към картините му ще се
случи на 2 март 2012-та в Украинския културен център на Чикаго.
Климент ВЕЛИЧКОВ , Чикаго
Фотография: Оксана МОМЧИЛОВА
