ЛАДА ГАЛИНА
Камерна пиеса в четири картини
ПЪРВА КАРТИНА
Къща под наем в предградие на Вашингтон. Дневна стая с голяма маса, до стената има общ хладилник и малък телевизор на подвижна платформа. Постер на Обама. Остъклена врата води към терасата.
ИВАЙЛА: журналистка, на 70 години. Движи се с бастун.
ЛИЙ ЧЕН: касиерка във виетнамски ресторант, на 50 годшш.
БРЕНДА: афроамериканка от Алабама, на 35 години. Работи в банка.
КЕНАН: иранец, собственик на къщата. Живее със семейството си в другата половина на къщата от градски тип. Има склад за строителни материали.
В дневната стая са Ивайла и Кенан. На масата има нещо за ядене, покрито с целофан, вестници и купчина писма.
КЕНАН: Ивайла, обадиха ми се от черквата, ще дойдат да приберат нещата на Бренда. Тя ще остане в Алабама, не иска да се връща тука...
ИВАИЛА: Разбирам я. Най-голямата мъка - да загубиш детето си... И такова нелепо удавяне...
КЕНАН: За нищо на света няма да пусна сина си да отиде на Потомак с някаква небрежна учителка...
ИВАИЛА: То като има да стане... Кенан, аз бях на следствието с Бренда... Това е било редовно учебно занятие – да изследват чистотата на реката. Платформата е била обезопасена, но Джонатан е прескочил оградата. Зад гърба на всички... Пази, Боже!
КЕНАН: Бренда ми е казвала, че е четвърто поколение самотна майка и сега остана без детето си...
ИВАЙЛА: Аз живях година и нещо в Алабама, повечето чернокожи жени са самотни майки...
КЕНАН: Това е в тяхната традиция още от времето преди Гражданската война... Водили са по фермите някой от по-яките млади роби, за да прави деца... Преспи с две-три жени, после в друга ферма... Виж, в Иран такова нещо не може за се случи...
ИВАЙЛА: Ще я пребият с камъни, нали...
КЕНАН: Ти си сериозен човек... Моля те, на първи дай чека си за наема на жена ми, кажи и на Лий Чен... Аз отивам за две седмици в Техеран да видя майка си.
ИВАЙЛА: (преглежда пощата). Добре, Кенан, няма проблеми, както казват американците. Извинявай за любопитството ми, но как се чувства човек, когато непрекъснато се говори против страната му...
КЕНАН: Не против страната, а против режима... Аз не съм с Аятоласите, но понякога ми е неловко, особено сред хора, които не ме познават. Моето правило е да бъда лоялен и към двете страни - родната и приемната. В Техеран майка ми е защитена от черквата, ние сме от древната релгпия на Зороастра, преди да дойдат мюсюлманите...
ИВАЙЛА: Не знаех това...
КЕНАН: Нас не ни закачат, ние сме нещо като история и културно наследство. . .
ИВАЙЛА: Аз съм чела за Зороастра, за първия пророк... Също така - Ницше “Тъй рече Зороастра” и музиката на Вагнер, Рихард Щраус ...
КЕНАН: (сочи към челото си, сърцето и устата). Добро в мислите, в сърцето, в думите, това е Зороастра и очистителният огън...
ИВАЙЛА: С тебе е интересно да се говори... Кенан, можеби този чек с твоя наем да ми бъде последен... Урежда се приемането ми в Дом за пенсионери, той е в кампуса на Университета “Джордж Вашингтон”, на две преки от Държавния департамент... Ще имам самостоятелна гарсониера, доста обширна, ще мога да си устроя домашен офис...
КЕНАН: Удобства, да... Защо толкова бързаш да живееш сред старци...
ИВАЙЛА: Възрастта променя живота, Кенан. .. Ако се примириш с невъзможното, може да имаш повече спокойствие и... някои тихи радости.
КЕНАН: Ти ми каза, че си дошла в Америка след падането на Берлинската стена.
ИВАЙЛА: Тогава получих паспорт и това беше възможно... Но аз не дойдох в Америка с бастун, това ми е бенефит от тежка работа - за насъщния. .. Началото бе много трудно, но не съжалявам, само и до днес си мисля за станалото... Само старост ми трябва сега, нещо топло и удобно...
КЕНАН: (отваря мобилния си телефон) Да, пастор Райт, аз съобщих, че ще дойдете за багажа... Какво, отменя се, Бренда се връща, така ли... Е, тя си решава, стаята е стключена... Благодаря, че ми се обадихте! (Затваря телефона и го спуска в джоба си).
ИВАЙЛА: Промяна, така ли... Тя отиде при майка си и сестра си...
КЕНАН: Бренда скоро щяла да се върне, взела е друго решение, не знам защо. ..
ИВАЙЛА: Тук, в Капиталбанк тя има добра работа... Аз се разбирам с Бренда, мъчно ми е за Джонатан - и на мен ми липсва... Само с Лий Чен... Сега тя ми е сърдита, че ти първо смени мокета в моята стая, а после в нейната... Тя спяла на пода.
КЕНАН: Това си е в тяхната традиция - на рогозката.
ИВАЙЛА: Аз лично бих искала да имам дъбовия паркет от моя дом в София, но как да го прехвърля през океана... Когато през деветдесетте започнах да живея в Америка, самичка, взех да се плаша ~ аз не разбирам хората тука, ние нямаме общи спомени.
КЕНАН: Приемай ги такива, каквито са И гледай да нямаш конфликти...
ИВАЙЛА: Не знаеш откъде ще ти дойде, така ли. ._ Аз тръгвам...
КЕНАН: С колата ли?...
ИВАЙЛА: Не, с автобуса И метрото... В Центъра няма къде да се паркира... (Излиза).
Кенан отваря вратата към терасата, отива до банята, после отново гледа през остъклената врата.
ЛИЙ ЧЕН: (държи джапанките си в ръце. Облечена е с памучна блузка и джинси). Тя се е мила с моя сапун! Видях я като излизаше...
КЕНАН: (леко усмихнат) А, пак ли Ивайла... Защо мислиш така...
ЛИИ ЧЕН: (презрително) Тя си купува евтини сапуни, “Ярдли”, а моят е с глицерин...И е мокър...
КЕНАН: Извинявай, не ви знаех сапуните. .. Аз се измих в банята.
ЛИЙ ЧЕН Чен, ти все нападаш Ивайла, вместо да живеете като едно семейство.
ЛИЙ ЧЕН: Семейство, с нея... Тя ходеше да слуша Ръмсфелд...
КЕНАН: (смее се) Най-после разбрах, Ръмсфелд... Но сега слуша Хилари, това й е работата – да ходи на пресконференции.
ЛИЙ ЧЕН: Мразя всичко, което мирише на война...
КЕНАН: (отмахва целофана върху пълното блюдо на масата) Пак си сготвила нещо вкусно, месо и рибка върху ориз... Лий Чен, извинявай, че те питам, но защо оставяш храна на масата през цялата нощ?
ЛИЙ ЧЕН: За моите мъртви родители, Кенан, в Мерилендското Гробище... И за предците ми във Виетнам. Техните духове като дойдат, да знаят, че ги помня... После давам храната на кучето на съседите, те ми позволяват... То върти опашка и ме чака...
КЕНАН: Знам...
ЛИЙ ЧЕН: Преди си хапваха Бренда и Джонатан... Само твоята приятелка, Ивайла, не съм я канила... (Преглежда пощата). Още нямам писмо от пансиона в Цюрих... О, това е важно писмо, от Социалното осигуряване... Всяка година ми броят точките и ми съобщават каква пенсия съм си изработила. Точките ги имам, от дете работя, липсва ми възраст... Но щом си взема пенсията, веднага в Цюрих, в Швейцарските Алпи, при високите звезди... В Швейцария хората говорят на три езика, но не воюват...
КЕНАН: Права си, войната е най-голямото насилие...
ЛИЙ ЧЕН: Е, имали са в миналото някакви войни между кантоните, аз им чета историята, но вече не воюват. В пансиона за пенсионери край Цюрих приемат и чужденци... Знаеш ли името на Швейцария на латински?
КЕНАН: (с усмивка) Не съм го чувал...
ЛИЙ ЧЕН: (гордо) Конфедерацията Хелвеция... Там искам да умра, при високите звезди...
КЕНАН: Но за тебе май е но-добре да си касиерка във виетнамския ресторант на “М стрийт” в Джорджтаун, отколкото да работиш в някоя оризова ферма в блатата на Меконг...
ЛИЙ ЧЕН: Аз не съм си избрала живота, избраха го родителите ми... Те бягаха от бомбите, от дефолиантите, от отровената земя... Едно дете какво разбира... Помня само парахода, пълен с уплашени хора... Никой не се смееше, децата не играеха...
КЕНАН: Ще ти стигне ли пенсията да живееш в швейцарски пансион? Животът там е скъп...
ЛИЙ ЧЕН: Аз спестявам... Нито нови дрехи си купувам, нито ходя на почивка, ти знаеш...
КЕНАН: В ресторанта имаш храна, бакшиши...
ЛИЙ ЧЕН: Те са за сервитьорите... Аз съм на касата, мен ме гледат в ръцете да не би да върна някой цент по-малко... На теб американците как плащат?
КЕНАН: Главно с кредитни карти... В моя склад за строителни материали няма кеш...
ЛИЙ ЧЕН: С пластмасови пари е по-добре... Да знаеш колко са мръсни парите и миришат лошо, особено от един долар, затова си мия ръцете с глицеринов сапун.
КЕНАН: (става от масата) Ако се върне Бренда, кажи й да даде чека за наема на жена ми... “
Той излиза, а Лий Чен продължава да чете пощата, разгъва и вестник.
Музикален преход
ВТОРА КАРТИНА
Същата дневна стая с голямата маса, хладилника и малкия телевизор. Ивайла чете вестник, Лий Чен си преглежда пощата.
ИВАЙЛА: Лий Чен, да си виждала тука една бутилка с българско вино, не помня къде съм я оставила.
ЛИЙ ЧЕН: Толкова ли е добро това вино?
ИВАЙЛА: “Мавруд” от ендемитни лозя, от памтивека. Червеното вино на Дионисиите.
ЛИЙ ЧЕН: Моля, не те разбрах...
ИВАЙЛА: Това време е толкова далеч от тебе, колкото за мен е вашият Жълт император.
ЛИЙ ЧЕН: Него го знам... Той е завоевател. Моят народ временно му се е подчинил, хората са казвали , че да се съпротивляваш на император Чин, все едно е да хвърляш дърва в огъня...
ИВАЙЛА: Ти обичаш историята.
ЛИЙ ЧЕН: О, не. .. Чета само виетнамска и швейцарска история. И малко американска – за Линкълн, за Кенеди... Ти чакаш ли гости?
ИВАЙПА: Никого не чакам... Виното си пия сама, подарък ми е...
ЛИЙ ЧЕН: Не чакаш ли един висок, черноок човек. ..
ИВАЙЛА: (смее се) Какви ги говориш...
БРЕНДА: (влиза през остъклената врата на терасата. Носи тъмна рокля с пъстра огърлица от едри маниста и мидени висулки в африкански стил). Кенан кога ще се върне?
ИВАЙЛА: Ако е за наема, жена му е тука. ._ Той още е в Техеран.
БРЕНДА: Мисля да си наема самостоятелна гарсониера – за мен и за бебето...
ИВАЙЛА и ЛИЙ ЧЕН: за бебето...
БРЕНДА: (сочи утробата си) Може би тук вече има едно сладко бебенце със сини очи...
ИВАЙЛА и ЛИЙ ЧЕН: Със сини очи...
БРЕНДА: Какво сте ме зяпнали... Моят доктор има хубави сини очи, бебето ще бъде като него...
ЛИЙ ЧЕН: Ама ти спали с него...
БРЕНДА: Аз изпитах оргазъм още като ме преглеждаше...
ИВАЙЛА: Ти си негова пациентка за бебе ин витро, нали...
БРЕНДА: А защо не любима... И бебе както си му е редът... С абаносова кожа и сини очи като Пат, говорителката по Осми канал... Красота!
ИВАЙЛА: Извинявай, ако някой си хареса устните на Джоли...
БРЕНДА: Няма как, тя е жена. .. Само мъжът може да ти даде своя ген... Бащата на Джонатан, моят супървайзър , беше като мен...Тогава още работех в “Сейфуей”... Не можехме да се оженим, той имаше три деца и една жена-змия. ..
ИВАЙЛА: Аз живях две години в Алабама. ..
БРЕНДА: (към Лий Чен) Сладурано, можеш ли да ми запазшн маса във виетнамския ресторант... За романтична вечеря!
ЛИЙ ЧЕН: Разбира се... Вечеря за двама, на масата слагат свещ с мирис на канела... Не мога да го понасям!
БРЕНДА: Искам всички екстри за една романтична вечеря. Аз Н
ИВАЙЛА: И с кого...
БРЕНДА: С моя лекар, разбира се... Синеокият! Ще си говорим за бебето...
ИВАЙЛА: Мили Боже: . .. (Излиза).
Музикален преход
ТРЕТА КАРТИНА
Конан, Бренда и Лий Чен
БРЕНДА: (седи на масата, а Лий Чен гледа телевизионни новини). Лий Чен, тази вечер кучето на съседите ще остане гладно. Много вкусна супа си сготвила... (Прибира празната купа).
ЛИЙ ЧЕН: То като се разлае, съседите ще му отворят една кучешка консерва...
БРЕНДА: Искам да те помоля за нещо... Не казвай на Ивайла, че моят лекар не дойде на вечерята...
ЛИЙ ЧЕН: Аз си знаех, но ти настояваше... На мен никой не ми трябва... На моите години виетнамците са женени, с внуци... Атукашните -не и не... Аз да го храня, да му правя подаръци – за какво... Да благоволи да легне с мен и да ми натресе някой ХИВ...
БРЕНДА: Като те слуша човек, ще се чуди как в тази страна се раждат деца... Жените на 37 са с най-голям шанс за ин витро, а аз съм на 35... Чета всички брошури, които ми дадоха от болницата, чета и на Интернет...
ЛИЙ ЧЕН: То само с четене не става... Бренда, извинявай, но този със сините очи няма да ти стане донор...
БРЕНДА: Защо, един сперматозоид ли му се свиди...
ЛИЙ ЧЕН: (избухва в смях).
БРЕНДА: (продължава невъзмутимо)... инжектира се директно в яйцеклетката.
ЛИЙ ЧЕН: Белите мъже са расисти... Приеми, че светът е несправедлив...
БРЕНДА: (нервно) Ти пък много знаеш... Аз поне съм имала любовници...
КЕНАН: (влиза енергично в дневната). Добър ден, момичета...
ЛИЙ ЧЕН: О, ти се върна... Ние дадохме чековете на жена ти. Ивайла също, но тя си прибра багажа, в стаята й има само два кашона, каза, че днес-утре ще дойде с колата си да ги вземе...
БРЕНДА: Е, как е в Иран...
КЕНАН: Смутно.... В Техеран е пълно с напрежение и тревоги... Обикновените хора искат светът да знае, че ние не сме араби и не сме терористи. Иран е родина на три персийски империи, на цар Кир Велики... Нашата страна е била цветуща, наричала се е Гюллистан, Розовата долина, родина е на розата...
БРЕНДА: Как е майка ти...
КЕНАН: Старите жени се молят за синовете си... Тя живее при брат ми, той я гледа добре...
БРЕНДА: (приближава се до него, тихичко) Кенан, ти би ли станал донор за бебе...
КЕНАН: Моля, аз съм семеен човек, имам си хубава жена и две деца...
ЛИЙ ЧЕН: (отново избухва в смях и отива на терасата. Държи джапанките си в ръце и ги пляска)...
БРЕНДА: Искам да кажа за ин витро, Кенан...
КЕНАН: Не, аз искам да си знам децата... Те идват много отдалеч, тия деца, те не са само нашето бъдеще, но и нашето минало... Някои учени твърдят, че детето знае майчиния си език още от утробата... (Със съчувствие) Мила Бренда, иди си при своите, на Юг хората са по-добри... Ще срещнеш любовта...
БРЕНДА: И бебе – както си му е редът, нали... Джонатан беше дете на любовта, аз заради него дойдох тук, за да му дам по-добро образоваъше и да не се чувства пренебрегнат от семейството на баща си... Джонатан беше светлинката на очите ми, смисълът на живота ми, но Потомак го погълна... (Плаче).
КЕНАН: Банката ще те прехвърли в Алабама... Ти се връщаш с позиция, с опит...
ЛИЙ ЧЕН: (тихо се приближава, още държи джапанките си в ръце). А тука кой ще остане да живее, Кенан... Триста долара на стая плюс консумативите...
КЕНАН: Наемът ми не е висок, Лий Чен, съседите вземат по четиристотин долара за по-малки стаи... Ако дам обява във “Вашингтон пост”, цял ден ще ми звънят...
ЛИЙ ЧЕН: Да, ще дойдат други работещи момичета - бели, жълти, черни, млади и стари... Дори с бастун като Ивайла... Безименните продавачки и касиерки, готвачки, секретарки - цяла Америка в твоята къща, Кенан!...
Музикален преход
ЧЕТВЪРТА КАРТИНА
Ивайла бута коштчка за пазаруване, пътша с кашони. Спира се до масата, където Лий Чен загръща с целофан една купа.
ИВАЙЛА: Време е за довиждане, Лий Чен... Прощавай, ако с нещо съм те засегнала...
ЛИЙ ЧЕН: Най-добре е Кенан да ремонтира тази къща... Нова боя, нови хора, старите сенки изчезват...
ИВАЙЛА: Разбрах, че Бренда се е върнала в Алабама... Прати ми съобщение от Бърмингам. Но ти защо...
ЛИЙ ЧЕН: (гордо) Аз вече си направих резервация с Луфтханза, след една седмица отлитам за Цюрих...
ИВАЙЛА: При високите звезди...
ЛИЙ ЧЕН: Ти не вярваше... И другите също – аз, бедната виетнамка, а сухо листо, отвеяно от войната – в швейцарски пансион...
ИВАЙЛА: Не, мислех, че може да стане, но след години...
ЛИЙ ЧЕН: Аз си избрах тази година
ИВАЙЛА: Целият ни живот е поредица от избори, Лий Чен, които непрекъснато променят посоката му...
ЛИЙ ЧЕН: Това се уреди, защото приех да работя три дни по четири часа в кухнята на пансиона, така ще си допълвам за наема, за всичко... Но имам много свободни дъш да се разхождам из Алпите... Там имало голямо езеро също...
ИВАЙПА: Ти уреди всичко това сама, Лий Чен, мое храбро виетнамско войниче. . . (Прегръща я).
ЛИЙ ЧЕН: Сега за довиждане искам да ти кажа за виното...
ИВАЙЛА: Какво вино...
ЛИЙ ЧЕН: Ти имаше една отворена бутилка с българско вино, наша...
ИВАЙЛА: (с усмивка) Да не би да си я изпила...
ЛИЙ ЧЕН: Изхвърлих я...
ИВАЙЛА: Защо... И не ми каза досега...
ЛИЙ ЧЕН: Защото не знаех какво имаше вътре... Уплаших се...
ИВАЙЛА: от кого, Лий Чен?...
ЛИЙ ЧЕН: От тебе, от Кенан и от оня мъж... Един висок, черноок, бял мъж... Каза, че ти е близък и ще те почака. Беше много нахален...
ИВАЙЛА: И ти му отвори вратата на стаята ми...
ЛИЙ ЧЕН: Той направо отиде там, сякаш знаеше коя е твоята стая. Затвори вратата, но аз гледах през ключалката...
ИВАЙЛА: Казвала съм ти да не надничаш... Но сега това няма значение. И какво?...
ЛИЙ ЧЕН: Той отвори един твой плик със съпамки върху шкафа ти с книгите, бързо ги разгледа, взе една, скъса я и я сложи в джоба си... После взе виното ти и ми се стори, че сина нещо в бутилката. .. Аз много се уплаших и на пръсти се прибрах, закшочих се в стаята си... След малко той излезе, викна “Има ли някой тук?”... Аз мълчах и той си тръгна. После аз влязох в твоята стая, взех бутиката, изсипах я в тоалета и я хвърлих отвън в кофата за смет... Реших, че съм постъпила добре, нещо ми подсказа, че съм постъпила добре, но досега ме беше страх да кажа...
ИВАЙЛА: Сега разбирам кой е бил този човек, пъзелът се подрежда... Аз си помислих за него като видях, че една снимка ми липсва - той и негов състудент, приятел, снимка от младини.. Когато я донесох от България, аз дори не знаех, че това е компромат за него... Една скъсана снимка на един затрит живот...
ЛИЙ ЧЕН: Кой беше този човек, все пак...
ИВАЙЛА: Една лоша среща с него, когато бях на 17 години, една дълга сянка над живота ми... Но той не успя да го прекърши..
ЛИЙ ЧЕН: Ивайла, чух те да казваш на Бренда, че и ти ще се върнеш у дома си
ИВАЙЛА: Моята страна е като Швейцария на Балканите, Лий Чен, и ние имаме високи звезди... Искам да умра в родината си и синът ми да ме потребе... Древните са казали, че ако родитегште си отидат преди децата, това е мир...
ЛИЙ ЧЕН: Но дотогава можем да си пишем по мейла, нали... И да дойдеш да ме видиш в пансиона... Аз ще се гордея с тебе...
ИВАЙЛА: Бог е добър, ще се срещнем отново, Лий Чен...
Двете жени се прегръщат.
