Самотните милиарди

Поколението i

В недалечното минало Дъглас Коуплънд и Уилиям Гибсън въведоха във всекидневна употреба термина „поколението Хикс” (generation X). Ставаше въпрос за хората, родили се между 60-те и 70-те години. Особеностите на поколението Хикс станаха тема на многобройни статии, книги и филми, като например „Реалността хапе”. Заедно с социално-демографския анализ и опитите да се разберат новите течения, зад кулисите на тази вълна се криеха интересите на индустриалните гиганти. На тях им беше необходимо да разберат, как да пласират продуктите си на западната младеж, необременена от празни джобове.

След няколко години някой заговори за „поколението Y”, но заради отсъствието на ясни граници, това понятие така и не се установи.

Днес, дами и господа, представяме на вниманието ви „поколението I”, което в превод на български означава „поколението Аз”.

Корпорацията Apple и нейния неизтощим на идеи директор Стив Джобс, винаги са се славили с гениалната способност да предугаждат новите тенденции в потребителските търсения и да обличат своите иновации в блестящи опаковки на комерсиаления асортимент. Не е удивително, че във „вестибюла” на 2008-ма година ни посреща цяла серия стоки, чието название подчертава новата самооценка на съвременния човек.

iPod, iTunes, iPhone отдавна вече са станали рутина. Портативните цифрови плеъри и супер съвременните мобилни телефони – не са нововъведения (изобретения) на последните години. Любопитното е това, че Apple е решила да впише изделията си в категорията i, тоест да постави в центъра на новата стратегия не самия апарат, а човешкото „Аз”.

В действителност, iPod – това е само символ на глобален процес, разгара на който настъпва в наши дни. Пред нас са всички признаци на тежката, масовата мания – натрапчивия интерес към собствената персона.

Изследване сред възрастното население показва, че ние все повече се съсредоточаваме върху себе си и все по-малко участваме в обществения живот. Тези данни илюстративно се потвърждават от реалността, очакваща ни всяко утро извън прага на дома ни. Кратка разходка по маршрутите на живота ни разкрива тревожната картина, че човешкия егоизъм е преминал финалната линия. Той се е разраснал до чудовищни размери и застрашава да ни погребе под своята огромна тежест.

В какво се състои причината? Откъде се е взело това самовлюбено равнодушие? И най-главното, може ли то да се превърне в благо, а не във вреда?

Искра

„Свойството на единствеността ни се предава направо от Твореца, единственият Владетел на света, явяващ се корен на всички творения”.

Баал аСулам, „Мир в света”

Баал аСулам ни обяснява, защо в сърцето на всеки човек се гнезди чувството на собствената му изключителност. Защото хората, това са създания на Твореца, те подсъзнателно се стремят към тази вселенска уникалност, която първоначално Му е присъща.

Душите ни са произлезли от една обща душа. Създадена от Твореца, тя е била взаимосвързана с Него чрез нишките на общата любов. По-късно тази душа се е разделила на отделни, „частни” души – искри, които се „облекли” в човешки тела от нашия свят. Сега всеки човек има своя искра, особена, неповторима – частица от Висшата природа, стремяща се да се върне към корена си. Именно тя ни подтиква към самореализация – но засега, без връзка с Твореца.

Един мечтае да стане известен доктор, друг – закоравял мафиот, трети – знаменит спортист. На всеки му е нужно нещо, с което може да се гордее и да оправдава съществуването си. Подобни желания са напълно естествени на дадения етап, като за стимул им служи непрекъснато развиващото се човешко его.

Проблема е в това, че всички тези егоистични методи за самоутвърждаване ни водят в задънена улица.

„В свойството на изключителността се крие прекрасен и висок смисъл, понеже то води началото си направо от Твореца, но заедно с това, когато чувството за единственост се е закотвило в нашия тесен егоизъм, неговото действие е станало разрушително и унищожаващо. В резултат, то се е превърнало в източник на всички разрушения, които са се случили и ще настъпят по света”

Човек може да използва по различен начин уникалността си. Пред него съществуват два варианта: от една страна, може да се устреми към отдаване на другите и да се сравни по свойства с Твореца, а от друга страна, може да се ограничи с удовлетворяване на самия себе си, което задължително ще доведе до конфликти и постоянни опити да се възвиси над другите.

Днес много от нас, дори неосъзнато, избират втория път. Като следствие, ние потъваме в непроходим индивидуализъм и всеки ден разширяваме своята лична неприкосновена сфера, в която за външните хора (тоест всички останали), входът е забранен. Хората вътрешно се отдалечават един от друг, обграждат се с високи огради и преминават към „виртуално”, абстрахирано общуване, главното „достойнство” на което е, че то не задължава с нищо. Изглежда, събеседникът приветливо ви се усмихва, отговаряйки на въпросите ви, но вие никога няма да разберете, кой се намира отвъд: той или неговия автотговарящ.

Този кризис на разединение Баал аСулам илюстрира с пример, заимстван от физиологията. Човешкото тяло се състои от милиарди клетки, всяка от която се явява автономна система със свои задачи. Но всички клетки са обединени в обща цел, която те поставят над личните си потребности.

Ако някоя клетка отхвърля общата цел, игнорира нуждите на тялото и преминава към самоудовлетворение, тогава в организма се образува раков тумор. Засегнатата клетка заразява съседните, въвличайки ги в егоистична структура, и в края на краищата започнатия процес довежда до смърт на тялото. По такъв начин, паразитните елементи убиват заобикалящите ги и тях самите.

Изход

„Уникалността, която сме унаследили от Твореца, трябва да се използва по същия начин, както и Той, – за отдаване на другите, без да получаваме нищо за себе си”.

Баал аСулам, „Мир в Света”

Човек трябва да се научи да използва правилно своята изключителност. Как? Тук са важни не действията, а намеренията. Каквото и да правим, важното е, защо и за какво ние го правим. Виждайки причините и следствията, разбирайки вътрешната същност на произтичащото, ние вече няма да сгрешим във формата на използването на собственото ни „Аз”.

Ако човек е решил да вземе духовното си развитие в свои ръце, това свойство на Твореца задължително ще го направи самостоятелен. Твореца е уникален в отдаването – и човек става също такъв.

Става ясно, че нашата изключителност – това е безценно съкровище, очакващо своя час. Ако го пропиляваме за егоистични хрумвания, тогава в края на краищата винаги ни чака разочарование. Но с всеки нов провал ние набираме опит, и в един прекрасен момент обръщаме своята неповторимост в полза на другите. Именно това представлява истинското „Аз” – свойството на Твореца, реализирано в творението.

По такъв начин, човек отново става част от мозайката на общата душа и проявява в цялата си пълнота своята изключителност.

„Творецът – Един и Единствен, всичко Му принадлежи. Човекът, произхождащ от Твореца, също чувства, че всички творения трябва да се намират в негово подчинение и да служат за негова лична изгода. Това е неотменим закон. Разликата е само в избора на средствата. Един използва хората за низките си страсти, друг – за да властва, трети – заради почести. Този закон е заложен в сърцето на човека, и може да се нарече „закона на единствеността”.

Преди 80 години Баал аСулам е нахвърлил тези думи в една от своите статии. Предвидил ли е той събитията, които ще ознаменуват началото на XXI век?